нагърби

Речник на българския език

1. нагърби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нагърби е производна форма на нагърбя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нагърби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нагърби е производна форма на нагърбя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нагърби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нагърби е производна форма на нагърбя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. нагърби — повелително наклонение, ед. ч.

нагърби е производна форма на нагърбя се (повелително наклонение, ед. ч.).