нагърбел

Речник на българския език

1. нагърбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърбел е производна форма на нагърбя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагърбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагърбел е производна форма на нагърбя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).