нагърбвал

Речник на българския език

1. нагърбвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърбвал е производна форма на нагърбвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагърбвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърбвал е производна форма на нагърбвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нагърбвал — мин. деят. св. прич. м. р.

нагърбвал е производна форма на нагърбвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нагърбвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагърбвал е производна форма на нагърбвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).