нагълчало

Речник на българския език

1. нагълчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагълчало е производна форма на нагълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагълчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагълчало е производна форма на нагълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагълчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагълчало е производна форма на нагълча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нагълчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагълчало е производна форма на нагълча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).