нагълтало

Речник на българския език

1. нагълтало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагълтало е производна форма на нагълтам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагълтало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагълтало е производна форма на нагълтам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагълтало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагълтало е производна форма на нагълтам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нагълтало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагълтало е производна форма на нагълтам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).