нагълта

Речник на българския език

1. нагълта — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нагълта е производна форма на нагълтам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нагълта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нагълта е производна форма на нагълтам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нагълта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нагълта е производна форма на нагълтам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).