нагрубявал е

Речник на българския език

1. нагрубявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагрубявал е е производна форма на нагрубявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагрубявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагрубявал е е производна форма на нагрубявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нагрубявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагрубявал е е производна форма на нагрубявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).