нагрубели

Речник на българския език

1. нагрубели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

нагрубели е производна форма на нагрубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нагрубели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

нагрубели е производна форма на нагрубя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).