нагрозил

Речник на българския език

1. нагрозил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагрозил е производна форма на нагрозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагрозил — мин. деят. св. прич. м. р.

нагрозил е производна форма на нагрозя (мин. деят. св. прич. м. р.).