наградяло

Речник на българския език

1. наградяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наградяло е производна форма на наградя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наградяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наградяло е производна форма на наградя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).