наготово

Речник на българския език

нагото̀во — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. В готово състояние, приготвено от друг. Получи всичко наготово.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • наготову
  • нагутово
  • нагутову
  • нъготово
  • нъготову
  • нъгутово
  • нъгутову

Връзки