наготвел

Речник на българския език

1. наготвел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наготвел е производна форма на наготвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наготвел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наготвел е производна форма на наготвя (мин. деят. несв. прич. м. р.).