нагорещяло

Речник на българския език

1. нагорещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагорещяло е производна форма на нагорещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагорещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагорещяло е производна форма на нагорещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).