нагодил

Речник на българския език

1. нагодил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагодил е производна форма на нагодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагодил — мин. деят. св. прич. м. р.

нагодил е производна форма на нагодя (мин. деят. св. прич. м. р.).