наговорил си

Речник на българския език

1. наговорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наговорил си е производна форма на наговоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наговорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наговорил си е производна форма на наговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).