наговорил е

Речник на българския език

1. наговорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наговорил е е производна форма на наговоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наговорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наговорил е е производна форма на наговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).