наговорил

Речник на българския език

1. наговорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наговорил е производна форма на наговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наговорил — мин. деят. св. прич. м. р.

наговорил е производна форма на наговоря (мин. деят. св. прич. м. р.).