нагноила

Речник на българския език

1. нагноила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нагноила е производна форма на нагноя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нагноила — мин. деят. св. прич. ж. р.

нагноила е производна форма на нагноя (мин. деят. св. прич. ж. р.).