нагнетил

Речник на българския език

1. нагнетил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагнетил е производна форма на нагнетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагнетил — мин. деят. св. прич. м. р.

нагнетил е производна форма на нагнетя (мин. деят. св. прич. м. р.).