нагласял

Речник на българския език

1. нагласял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагласял е производна форма на нагласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагласял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагласял е производна форма на нагласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нагласял — мин. деят. св. прич. м. р.

нагласял е производна форма на нагласям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нагласял — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагласял е производна форма на нагласям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. нагласял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагласял е производна форма на наглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. нагласял — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагласял е производна форма на наглася (мин. деят. несв. прич. м. р.).