наглава

Речник на българския език

на̀глава наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
Излизам наглава (с някого). — Успявам де се справя с някого, да го победя в спор, да го убедя. Не се излиза наглава с вятъра.

Грешни изписвания (3)

  • наглавъ
  • наглъва
  • наглъвъ