нагизнел

Речник на българския език

1. нагизнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагизнел е производна форма на нагизна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагизнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагизнел е производна форма на нагизна (мин. деят. несв. прич. м. р.).