нагиздило

Речник на българския език

1. нагиздило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагиздило е производна форма на нагиздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагиздило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагиздило е производна форма на нагиздя (мин. деят. св. прич. ср. р.).