навявал

Речник на българския език

1. навявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навявал е производна форма на навявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навявал е производна форма на навявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навявал — мин. деят. св. прич. м. р.

навявал е производна форма на навявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. навявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

навявал е производна форма на навявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).