навъсил съм

Речник на българския език

1. навъсил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

навъсил съм е производна форма на навъся (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. навъсил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

навъсил съм е производна форма на навъся (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).