навъсил е

Речник на българския език

1. навъсил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъсил е е производна форма на навъся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навъсил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъсил е е производна форма на навъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).