навъсило

Речник на българския език

1. навъсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъсило е производна форма на навъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навъсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

навъсило е производна форма на навъся (мин. деят. св. прич. ср. р.).