навъсвали

Речник на българския език

1. навъсвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навъсвали е производна форма на навъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навъсвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навъсвали е производна форма на навъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. навъсвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навъсвали е производна форма на навъсвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. навъсвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навъсвали е производна форма на навъсвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).