навъсвал

Речник на българския език

1. навъсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъсвал е производна форма на навъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навъсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъсвал е производна форма на навъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навъсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

навъсвал е производна форма на навъсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. навъсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

навъсвал е производна форма на навъсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).