навъртял

Речник на българския език

1. навъртял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъртял е производна форма на навъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навъртял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъртял е производна форма на навъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навъртял — мин. деят. св. прич. м. р.

навъртял е производна форма на навъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. навъртял — мин. деят. несв. прич. м. р.

навъртял е производна форма на навъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).