навърти

Речник на българския език

1. навърти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

навърти е производна форма на навъртя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. навърти — повелително наклонение, ед. ч.

навърти е производна форма на навъртя (повелително наклонение, ед. ч.).