навъртаха

Речник на българския език

1. навъртаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навъртаха е производна форма на навъртам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навъртаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

навъртаха е производна форма на навъртам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).