навъртало

Речник на българския език

1. навъртало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъртало е производна форма на навъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навъртало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъртало е производна форма на навъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. навъртало — мин. деят. св. прич. ср. р.

навъртало е производна форма на навъртам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. навъртало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навъртало е производна форма на навъртам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).