навъртали

Речник на българския език

1. навъртали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навъртали е производна форма на навъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навъртали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навъртали е производна форма на навъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. навъртали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навъртали е производна форма на навъртам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. навъртали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навъртали е производна форма на навъртам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).