навъртал

Речник на българския език

1. навъртал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъртал е производна форма на навъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навъртал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъртал е производна форма на навъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навъртал — мин. деят. св. прич. м. р.

навъртал е производна форма на навъртам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. навъртал — мин. деят. несв. прич. м. р.

навъртал е производна форма на навъртам (мин. деят. несв. прич. м. р.).