навърта

Речник на българския език

1. навърта — сег. вр., 3 л., ед. ч.

навърта е производна форма на навъртам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. навърта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

навърта е производна форма на навъртам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. навърта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

навърта е производна форма на навъртам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).