навързвал е

Речник на българския език

1. навързвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навързвал е е производна форма на навързвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навързвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навързвал е е производна форма на навързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навързвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навързвал е е производна форма на навързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).