навързвало

Речник на българския език

1. навързвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навързвало е производна форма на навързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навързвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навързвало е производна форма на навързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. навързвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

навързвало е производна форма на навързвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. навързвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навързвало е производна форма на навързвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).