навързвала

Речник на българския език

1. навързвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навързвала е производна форма на навързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навързвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навързвала е производна форма на навързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. навързвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

навързвала е производна форма на навързвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. навързвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навързвала е производна форма на навързвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).