навързала

Речник на българския език

1. навързала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навързала е производна форма на навържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навързала — мин. деят. св. прич. ж. р.

навързала е производна форма на навържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).