навързал

Речник на българския език

1. навързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навързал е производна форма на навържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навързал — мин. деят. св. прич. м. р.

навързал е производна форма на навържа (мин. деят. св. прич. м. р.).