навъргалял си

Речник на българския език

1. навъргалял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навъргалял си е производна форма на навъргалям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. навъргалял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навъргалял си е производна форма на навъргалям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. навъргалял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навъргалял си е производна форма на навъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).