навъргаляло си

Речник на българския език

1. навъргаляло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

навъргаляло си е производна форма на навъргалям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. навъргаляло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

навъргаляло си е производна форма на навъргалям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. навъргаляло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

навъргаляло си е производна форма на навъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).