навъргаляла

Речник на българския език

1. навъргаляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навъргаляла е производна форма на навъргалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навъргаляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навъргаляла е производна форма на навъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. навъргаляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

навъргаляла е производна форма на навъргалям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. навъргаляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навъргаляла е производна форма на навъргалям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).