навъргалял

Речник на българския език

1. навъргалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъргалял е производна форма на навъргалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навъргалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъргалял е производна форма на навъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навъргалял — мин. деят. св. прич. м. р.

навъргалял е производна форма на навъргалям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. навъргалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

навъргалял е производна форма на навъргалям (мин. деят. несв. прич. м. р.).