навъргаля

Речник на българския език

1. навъргаля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

навъргаля е производна форма на навъргалям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. навъргаля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

навъргаля е производна форма на навъргалям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. навъргаля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

навъргаля е производна форма на навъргалям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).