навървяли

Речник на българския език

1. навървяли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навървяли е производна форма на навървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навървяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навървяли е производна форма на навървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. навървяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навървяли е производна форма на навървям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. навървяли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навървяли е производна форма на навървям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).