навъдело

Речник на българския език

1. навъдело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъдело е производна форма на навъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навъдело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навъдело е производна форма на навъдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).