навъдел

Речник на българския език

1. навъдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъдел е производна форма на навъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навъдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

навъдел е производна форма на навъдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).