наврете

Речник на българския език

1. наврете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наврете е производна форма на навра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наврете — повелително наклонение, мн. ч.

наврете е производна форма на навра (повелително наклонение, мн. ч.).

3. наврете — повелително наклонение, мн. ч.

наврете е производна форма на навря (повелително наклонение, мн. ч.).